„Как да им кажа? Какво да говоря с тях? Наш‘те няма да ме разберат. Те са стари, имат остаряло разбиране за нещата?“ или пък „Страхувам се да говоря с тях. Ще избухнат. Ще има страшни скандали. Вие не знаете какви са. Майка ми ще изпадне в истерия, а баща ми може и да ме набие.“ Чували сме и неща от рода на: „ Какво да говоря с тях. Те изобщо не се интересуват от мен. Нямат никаква представа какво правя по цял ден.“
Това са част от отговорите, които получаваме, когато с нас, на Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта, се свържат тийнейджъри. Обикновено предпочитат чата. В началото ни пишат боязливо и лаконично, с фантазията, че ще сме поредните (според тях) възрастни, които ще ги нахокат, че не правят нещата както трябва или бързо ще им размахаме пръст осъдително. Обикновено пишат по въпроси, свързани с актуална употреба на някакви вещества или с желание за експериментиране. Разбира се с тийнейджърите рядко оставаме само до тук. Обикновено заговаряме и за причините, поради които употребяват или имат намерение да опит. И често чуваме истории за първи любови, загубени приятели, отсъстващи родители, самота и усещане, че не си разбрани, че няма кой да ги чуе. Лайтмотивът на повечето истории всъщност е: „Ами никой не ме разбира.“, а това, което остава неизказано е, че „Аз всъщност съм много изплашен, тъжен и самотен, но по-скоро изглеждам гневен.“
Преди да побързаме да обвиним родителите, че не са достатъчно добри родители и неглижират децата си, трябва да кажа, че тийнейджърските преживявания са субективни, като преживяванията на всички ни. За подрастващите обаче е много по-характерно да виждат света в черно и бяло и да изпада в крайности. И много често запитани: „Ти с кого опита да говориш? От кой възрастен поиска помощ?“, те казват: „Ами всъщност с никого. Просто знам, че няма да ме разберат и ще ми се скарат, и за това не искам. Не знам как да им споделя.“
Много често децата отказват да споделят за трудностите си с родителите, включително и да търсят помощ за сериозни неща (като употреба и злоупотреба с наркотици, алкохол и игра на хазарт), за да ги пазят- за да не ги тревожат и разстройват. Децата са изключително чувствителни на това какво се случва с родителите им и реагират по свой начин, без този процес да е наистина осъзнат. Техните реакции не винаги са обясними и адекватни на ситуацията, но те просто нямат тези умения.
Скъпи родители, помнете, че колкото и зрели и самостоятелни да изглеждат вашите деца, те все пак още са деца и има знания и умения, които тепърва развиват- с ваша помощ и пример разбира се. Проявете търпение и толерантност към тях и помнете, че човек се учи, когато има възможност да взема решения, да опитва и да греши. Колкото и да ви се иска да предпазите децата си от грешки, това няма как да се случи. По-ценното за тях е да сте зад гърба им и да ги научите да се изправят, когато паднат. Отделяйте им време, слушайте ги, третирайте ги като личности, различни от вас самите, които вървят по свой собствен път. Споделяйте им опита си и чувствата си, но приемете, че те имат свои, които също са толкова значими.
Спомнете си какво преживяхте с първото си гадже, първата раздяла, първият път, в който изкарахте двойка, когато се почувствахте предаден от приятел или вашите ви хвана в издънка. Какво преживяхте тогава? От какво имахте нужда? Имаше ли кой да ви попита? А какво ви донесе утеха?
Освен това не забравяйте, че в семейството, вие сте възрастните, но това не означава, че децата нямат право на глас и да споделят себе си. Като възрастни, вие имат опит и умения, които те все още не притежават- можете да изразявате конструктивно гнева си, да овладявате силни емоции, да вземате решения под стрес, да носите повече отговорности, да налагате граници, да вземате информирани решения и др. Тийнейджърите тепърва се учат на това, най-често се учат наблюдавайки вашия пример. Повтарям- вашият пример, а не това, което им казвате, че трябва да се прави.
Последно, но не и по важност- не е необходимо да сте перфектни. Всички родители правят грешки и рано или късно децата ви ще намерят причина да ви упрекнат за нещо. Просто защото те са различни хора от вас и дори и да сте давали най-доброто от себе си, което вие сте сметнали за важно, понякога другият просто е имал нужда от нещо различно. Това не значи, че не сте били добри родители или че децата ши са неблагодарни. Приемете, че такива неща се случват в отношенията с хората, дори и с най-близките. Стремежът към перфектност ни прави много тревожни и затворени за обратни връзки, особено, когато те не са позитивни. Приемете, че на първо място сте хора, а след това родители, които понякога също грешат и са уязвими, и бъдете отворени да чувате децата си. Сигурна съм, че има какво да споделят, а вероятно има и какво да научите от тях.
Скъпи тийнейджъри, вашите родители също са били тийнейджъри, колкото и да ви е трудно да си го представите. Не са се родили направо скучни и закостенели възрастни. Те също са имали първа целувка, първо гадже, първи най-добър приятел. Също са се карали с родителите си и вероятно също са ги мислели за задръстени. Може би също им е пукало какво мислят съучениците и приятелите за тях, страдали са, че имат пъпки и че косата им не е наред. Също са имали вечерен час, правили са грешки и са страдали от това. Може би, когато ви забраняват нещо или ви дават досадни съвети, просто искат да ви спестят болката, която те са преживели. Дали пък не са загрижени за вас? Родителите ви са имали живот и история и преди вие да се родите, която ги е направила, каквито са. Може да ги попитате за това, сигурна съм, че могат да ви споделят истории и преживявания.
Скъпи младежи, добре е да знаете, че в живота на човек има различни етапи и в тези етапи решаваме различни задачи и се справяме с различни предизвикателства, вълнуват ни различни неща, носим различни отговорности. В момента вие сте в един етап, а вашите родители в съвсем различен. И те са минали по този път обаче- това е естественият ход на живота. Може би в момента наистина ви е трудно да ги разберете, защото все още нямате този опит. Част от актуалните теми, които вълнуват вашите родители са грижата за вас, отговорностите по дома, работата и други обществени теми, които касаят вашето бъдеще и сигурност. Сигурно изглежда скучно, сигурно родителите ви изглеждат напрегнати и ангажирани с на пръв поглед маловажни неща, но те подсигуряват вашето спокойствие и защита. Не е необходимо да се съгласявате и да го приемате, просто опитайте да ги разберете. И не се колебайте да си поискате внимание, когато известно време се чувствате пренебрегнати, защото родителите ви са ангажирани с родителските си дела. Вие сте важни, но родителите ви също са хора- понякога се изморяват, понякога са тъжни, изплашени, гневни. Това не винаги има общо с вас. Те просто преминават през свои неща и това ги разсейва. Когато има дадете знак обаче, те ще са там за вас.
Помнете също така, че колко и да ви се иска да сте големи и независими, все още те са тези, които носят отговорност за вас и само с тяхна помощ и подкрепа можете да вземате важните решения. Не опитвайте да се справяте сами, а говорете с тях и търсете помощ. Дори в началото да реагират емоционално, това е защото са загрижени за вас и се тревожат. Надали ще ви откажат помощ.
Когато говорим за съмнение за употреба на психоактивни вещества, разговорите са изключително трудни. Родителите са много разтревожени, шокирани, чувстват се безпомощни, защото често темата се оказва много непозната и нямат идея как да се справят. Заливат ги много емоции, които възпрепятстват трезвата преценка и адекватните и навременни действия. Това е напълно нормално. Никой не се е родил подготвен по всички теми, а ставаме и особено тревожни, когато това касае живота и здравето на близките ни. Когато имате подозрение, че нещо се случва с детето ви, говорете с него открито по темата, споделете фактите, които наблюдавате и изразете загрижеността си, след това предложете консултация със специалист, който ще оцени реално ситуацията и ще ви даде обратна връзка и насоки. В противен случай рискувате, през тревожността си, да хиперболизирате или да неглижирате проблема.
Ако сте тийнейджъри и усещате, че имате нужда от помощ, относно употребата на наркотици, алкохол или игра на хазарт, помислете към кой възрастен първо можете да се обърнете. Някой от вашите родители? Пълнолетен брат или сестра? Баба, дядо, леля, чичо, пълнолетен братовчед, учител или друг възрастен? Не губете време, просто не е по силите ви да се справите сами. Сигурна съм, че има поне един възрастен, на когото можете да се доверите, а той ще ви помогне да привлечете и друг. Бъдете убедени, че не сте сами и можете да получите помощ и подкрепа.
Ако имате въпроси, конкретни казуси или имате нужда от контакти на подходящи специалисти, не се колебайте да се свържете с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта на телефон 0888 99 18 66 или да пишете в чата на сайта.
Още полезни връзки тук: