Да бъдеш родител не е никак лека задача. Почти пред всеки някога са стояли въпроси като: „Добър родител ли съм?“, „С какво спомогнах детето ми да се държи по този начин?“ „Защо той/тя е такъв?“, „Какво да направя, за да бъде детето ми щастливо и успешно?“, и др.. Това са въпроси, които сами по себе си не са леки, а отговорите, които понякога си даваме, провокират дори още повече емоции.
Водени от желанието да се справим добре в тази отговорна роля и в крайна сметка да си гарантираме, че децата ни ще живеят щастлив живот, много често сме склонни да игнорираме аспекти от реалността, които не ни създават усещане, че сме успешни.
Темата за употребата на наркотици е от онези теми „табу“, за които трудно говорим с децата си. Казваме си: „Аз давам всичко от себе си, като родител. Аз полагам толкова усилия. Ние сме добро семейство. На моето дете това няма как да се случи.“ Сякаш ако детето ми направи нещо, което не се вписва в представите за „добро“, „морално“ и „нормално“ и родителските грижи и роля ще се обезсмислят. Сякаш ще сме се провалили в основната си и най-важна роля.
Истината е, че употребата на наркотици, алкохол и играта на хазарт са аспекти от реалността, която всички споделяме. Просто няма как да се правим, че не съществуват. По тази причина е важно да сме информирани за някои теми и въпроси, като например: По какво да разбера дали детето ми употребява наркотици?, Как да разговарям с детето си, ако имам съмнение за употреба? и Какво да направя, ако все пак разбера, че употреба има?
По какво да разбера дали детето ми употребява наркотици?
Знаците, които подсказват за възможна употреба, са типични и атипични. Атипичните се проявяват под една или друга форма по време на кризата на юношеството, дори и да няма употреба на вещества. Типичните говорят директно за употреба, но именно те са тези, които се откриват на твърде късен етап от родителите.
Атипични:
– Свързани с външен вид – нездрав, блед тен; рязко отслабване; липса на сън или твърде много сън; физическо занемаряване, включително в облеклото, личната хигиена, лично пространство (стая, апартамент); разширени (амфетамини или други стимуланти) или свити (хероин) зеници и др.
– Свързани с поведение – апатия, пасивност, продължителна затвореност в себе си нестабилно настроение, нервност, еуфория, раздразнителност, объркване, противоречия, лъжи, измислици, заплахи, шантажи, манипулации, бягства от вкъщи и др.
– Свързани с близки, семейство и приятели – враждебно, отбягващо, затворено или загадъчно поведение, избягване на контакти със семейството, смяна на приятелския кръг, загуба на добри приятели, посещения на хора, за които се знае, че употребяват вещества и др.
– Свързани с училище и работа – намаляване на постиженията в училище, намаляване капацитета за внимание и концентрация, чести отсъствия от училище/работа, конфликти с учители, съученици или колеги, влошен успех и липса на интерес, загуба на работа/отпадане от училище и др.
– Свързани с финанси и социална маргиналност– честа нужда от пари, без те да са инвестирани във видими покупки, странни обяснения за харчене на средства, кражби от вкъщи, задлъжняване, криминални прояви, загуба на ценностите и принципите, отказ от структурирано свободно време (спорт, хоби), трудности със социалната интеграция, принадлежност към маргинални групи, начин на живот извън закона и др.
Типични знаци:
– наличие на вещества у детето или у дома: марихуана, малки пликчета с прахообразно вещество, цветни хапчета с различни лога по тях, психотропни медикаменти и други;
– наличие на „прибори“ за употреба: лулички за пушене, тръбички за смъркане, спринцовки и игли за инжектиране и други;
– положителни уринни тестове за наркотици.
Най-добрият начин да разберете дали вашето дете употребява наркотици е да поговорите с него. Откритият диалог и отношенията на доверие в семейството са най-сигурният превантивен фактор на употребата на вещества и други неконструктивни поведения. Създайте пространство пред дете си за споделяне и възможност да потърси помощ и подкрепа от вас, независимо през какво преминава. Най-ценният подарък, който бихте могли да му направите е да му създадете усещане, че е чуто, видяно и прието такова, каквото е
Как да разговаряме с детето си, ако все пак имаме съмнения за употреба?
При първи съмнения за употреба, родителите често са в шок и спонтанната реакция често е свързана със силна тревога, гняв, безпомощност. Тези преживявания са нормални, но е добре да се опитате да ги овладеете и тогава да пристъпите към разговор.
По време на разговора е добре да имате предвид следните неща:
• Не заплашвайте, не му поставяйте оценки и етикети.
• Изберете подходящ момент за този разговор – осигурете достатъчно време и предварително се информирайте за ефектите и рисковете при употребата на различни вещества (от достоверен източник).
• Не започвайте веднага с критиките, опитайте се да изслушате детето си – дайте му пространство да споделя.
• Погрижете се то да разбере, че вие сте притеснени/уплашени – назовавайте емоциите си с думи.
• Погрижете се детето ви да разбере, че няма да го отхвърлите, ако разберете, че употребява наркотици.
• Покажете загриженост към преживяванията му и му предложете помощ.
Възможно е реакцията на детето ви да е отричане. Ако това се случи, добре е да поговорите с него отново, но по друго време. Понякога се налага тези разговори да се повтарят повече пъти.
Какво да направя, ако все пак разбера, че употреба има?
Ако разберете, че вашето дете употребява наркотици, е важно да съумеете да овладеете първоначалната тревога и да не се поддавате на емоциите си. Не избързвайте със заключенията, а се свържете със специалист (психолог, който има опит в работата с употребяващи и зависими), който може да ви консултира и да ви даде конкретни насоки какво да предприемете.
Ако имате нужда от първоначална помощ, информация, подкрепа за себе си и контакти на места за помощ, можете да се свържете анонимно с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта, по телефон, чат или имейл, за да зададете въпросите си.
